НАКЪРНЯВАНЕ

Речник на българския език

накърня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • накарняване
  • накарнявъне
  • накърнявъне
  • нъкарняване
  • нъкарнявъне
  • нъкърняване
  • нъкърнявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-кър-ня-ва-не
членувано на-кър-ня-ва-не-то
мн.ч. на-кър-ня-ва-ния
членувано на-кър-ня-ва-ни-я-та