НАКРАЙНИК

Речник на българския език

накрайник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нак-рай-ник
непълен член нак-рай-ни-ка
пълен член нак-рай-ни-кът
мн.ч. нак-рай-ни-ци
членувано нак-рай-ни-ци-те
бройна форма нак-рай-ни-ка
звателна форма