НАКОЛЕНКА

Речник на българския език

наколѐнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. наколѐнки, ж. Предпазно приспособление или топла превръзка, която се поставя върху коляното. Преди да се качи на скейтборда, сложи наколенките.

Грешни изписвания (7)

  • наколенкъ
  • накуленка
  • накуленкъ
  • нъколенка
  • нъколенкъ
  • нъкуленка
  • нъкуленкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ко-лен-ка
членувано на-ко-лен-ка-та
мн.ч. на-ко-лен-ки
членувано на-ко-лен-ки-те
звателна форма