НАКОВЛАДЯ

Речник на българския език

1. наковладя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • наковладйа
  • наковладйъ
  • наковлъдйа
  • наковлъдйъ
  • накувладйа
  • накувладйъ
  • накувлъдйа
  • накувлъдйъ
  • нъковладйа
  • нъковладйъ
  • нъковлъдйа
  • нъковлъдйъ
  • нъкувладйа
  • нъкувладйъ
  • нъкувлъдйа
  • нъкувлъдйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ков-ла-дя на-ков-ла-дим
2 лице на-ков-ла-диш на-ков-ла-ди-те
3 лице на-ков-ла-ди на-ков-ла-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ков-ла-дих на-ков-ла-дих-ме
2 лице на-ков-ла-ди на-ков-ла-дих-те
3 лице на-ков-ла-ди на-ков-ла-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ков-ла-дех на-ков-ла-дех-ме
2 лице на-ков-ла-де-ше на-ков-ла-дех-те
3 лице на-ков-ла-де-ше на-ков-ла-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наковладил съм наковладила съм наковладило съм наковладили сме
2 лице наковладил си наковладила си наковладило си наковладили сте
3 лице наковладил е наковладила е наковладило е наковладили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наковладил бях наковладила бях наковладило бяхме наковладили
2 лице беше наковладил беше наковладила беше наковладило бяхте наковладили
3 лице беше наковладил беше наковладила беше наковладило бяха наковладили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наковладя ще наковладим
2 лице ще наковладиш ще наковладите
3 лице ще наковлади ще наковладят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наковладил ще съм наковладила ще съм наковладило ще сме наковладили
2 лице ще си наковладил ще си наковладила ще си наковладило ще сте наковладили
3 лице ще е наковладил ще е наковладила ще е наковладило ще са наковладили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наковладя щяхме да наковладим
2 лице щеше да наковладиш щяхте да наковладите
3 лице щеше да наковлади щяха да наковладят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наковладил щях да съм наковладила щях да съм наковладило щяхме да сме наковладили
2 лице щеше да си наковладил щеше да си наковладила щеше да си наковладило щяхте да сте наковладили
3 лице щеше да е наковладил щеше да е наковладила щеше да е наковладило щяха да са наковладили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наковладел съм наковладела съм наковладело съм наковладели сме
2 лице наковладел си наковладела си наковладело си наковладели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наковладил съм наковладила съм наковладило съм наковладили сме
2 лице наковладил си наковладила си наковладило си наковладили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наковладил била съм наковладила било съм наковладило били сме наковладили
2 лице бил си наковладил била си наковладила било си наковладило били сте наковладили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наковладя щяла съм да наковладя щяло съм да наковладя щели сме да наковладим
2 лице щял си да наковладиш щяла си да наковладиш щяло си да наковладиш щели сте да наковладите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наковладил щяла съм да съм наковладила щяло съм да съм наковладило щели сме да сме наковладили
2 лице щял си да си наковладил щяла си да си наковладила щяло си да си наковладило щели сте да сте наковладили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наковладил бих наковладила бих наковладило бихме наковладили
2 лице би наковладил би наковладила би наковладило бихте наковладили
3 лице би наковладил би наковладила би наковладило биха наковладили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ков-ла-ди на-ков-ла-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ков-ла-ден
непълен член на-ков-ла-де-ния
пълен член на-ков-ла-де-ни-ят
женски род на-ков-ла-де-на
членувано на-ков-ла-де-на-та
среден род на-ков-ла-де-но
членувано на-ков-ла-де-но-то
множествено число на-ков-ла-де-ни
членувано на-ков-ла-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ков-ла-дил
непълен член на-ков-ла-ди-лия
пълен член на-ков-ла-ди-ли-ят
женски род на-ков-ла-ди-ла
членувано на-ков-ла-ди-ла-та
среден род на-ков-ла-ди-ло
членувано на-ков-ла-ди-ло-то
множествено число на-ков-ла-ди-ли
членувано на-ков-ла-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ков-ла-дел
женски род на-ков-ла-де-ла
среден род на-ков-ла-де-ло
множествено число на-ков-ла-де-ли

2. наковладя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наковладя е производна форма на наковладям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. наковладя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наковладя е производна форма на наковладям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. наковладя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наковладя е производна форма на наковладям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).