НАКЛОНЕН

Речник на българския език

1. накло̀нен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

накло̀нена, накло̀нено, мн. накло̀нени, прил. Наведен, полегат. Наклонената кула в Пиза. • Движа се по наклонена плоскост. Ирон. Пропадам морално.



накло̀нна, накло̀нно, мн. накло̀нни, прил. Остар. Който показва, че е готов да се съгласи с нещо, да направи нещо; склонен. Наклонна е да ми прости.

Грешни изписвания (3)

  • наклонин
  • нъклонен
  • нъклонин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нак-ло-нен
непълен член нак-ло-не-ния
пълен член нак-ло-не-ни-ят
ж. р. нак-ло-не-на
членувано нак-ло-не-на-та
ср. р. нак-ло-не-но
членувано нак-ло-не-но-то
мн. ч. нак-ло-не-ни
членувано нак-ло-не-ни-те

2. наклонен — мин. страд. прич. м. р.

наклонен е производна форма на наклоня (мин. страд. прич. м. р.).