НАКЛЕВЕТЯВАМ

Речник на българския език

наклеветя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

наклеветя̀ваш, несв. и наклеветя̀, св.; кого. Клеветя някого, набеждавам.

Грешни изписвания (15)

  • наклеветявъм
  • наклевитявам
  • наклевитявъм
  • накливетявам
  • накливетявъм
  • накливитявам
  • накливитявъм
  • нъклеветявам
  • нъклеветявъм
  • нъклевитявам
  • нъклевитявъм
  • нъкливетявам
  • нъкливетявъм
  • нъкливитявам
  • нъкливитявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нак-ле-ве-тя-вам нак-ле-ве-тя-ва-ме
2 лице нак-ле-ве-тя-ваш нак-ле-ве-тя-ва-те
3 лице нак-ле-ве-тя-ва нак-ле-ве-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нак-ле-ве-тя-вах нак-ле-ве-тя-вах-ме
2 лице нак-ле-ве-тя-ва нак-ле-ве-тя-вах-те
3 лице нак-ле-ве-тя-ва нак-ле-ве-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нак-ле-ве-тя-вах нак-ле-ве-тя-вах-ме
2 лице нак-ле-ве-тя-ва-ше нак-ле-ве-тя-вах-те
3 лице нак-ле-ве-тя-ва-ше нак-ле-ве-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наклеветявал съм наклеветявала съм наклеветявало съм наклеветявали сме
2 лице наклеветявал си наклеветявала си наклеветявало си наклеветявали сте
3 лице наклеветявал е наклеветявала е наклеветявало е наклеветявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наклеветявал бях наклеветявала бях наклеветявало бяхме наклеветявали
2 лице беше наклеветявал беше наклеветявала беше наклеветявало бяхте наклеветявали
3 лице беше наклеветявал беше наклеветявала беше наклеветявало бяха наклеветявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наклеветявам ще наклеветяваме
2 лице ще наклеветяваш ще наклеветявате
3 лице ще наклеветява ще наклеветяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наклеветявал ще съм наклеветявала ще съм наклеветявало ще сме наклеветявали
2 лице ще си наклеветявал ще си наклеветявала ще си наклеветявало ще сте наклеветявали
3 лице ще е наклеветявал ще е наклеветявала ще е наклеветявало ще са наклеветявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наклеветявам щяхме да наклеветяваме
2 лице щеше да наклеветяваш щяхте да наклеветявате
3 лице щеше да наклеветява щяха да наклеветяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наклеветявал щях да съм наклеветявала щях да съм наклеветявало щяхме да сме наклеветявали
2 лице щеше да си наклеветявал щеше да си наклеветявала щеше да си наклеветявало щяхте да сте наклеветявали
3 лице щеше да е наклеветявал щеше да е наклеветявала щеше да е наклеветявало щяха да са наклеветявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наклеветявал съм наклеветявала съм наклеветявало съм наклеветявали сме
2 лице наклеветявал си наклеветявала си наклеветявало си наклеветявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наклеветявал съм наклеветявала съм наклеветявало съм наклеветявали сме
2 лице наклеветявал си наклеветявала си наклеветявало си наклеветявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наклеветявал била съм наклеветявала било съм наклеветявало били сме наклеветявали
2 лице бил си наклеветявал била си наклеветявала било си наклеветявало били сте наклеветявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наклеветявам щяла съм да наклеветявам щяло съм да наклеветявам щели сме да наклеветяваме
2 лице щял си да наклеветяваш щяла си да наклеветяваш щяло си да наклеветяваш щели сте да наклеветявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наклеветявал щяла съм да съм наклеветявала щяло съм да съм наклеветявало щели сме да сме наклеветявали
2 лице щял си да си наклеветявал щяла си да си наклеветявала щяло си да си наклеветявало щели сте да сте наклеветявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наклеветявал бих наклеветявала бих наклеветявало бихме наклеветявали
2 лице би наклеветявал би наклеветявала би наклеветявало бихте наклеветявали
3 лице би наклеветявал би наклеветявала би наклеветявало биха наклеветявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нак-ле-ве-тя-вай нак-ле-ве-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род нак-ле-ве-тя-ван
непълен член нак-ле-ве-тя-ва-ния
пълен член нак-ле-ве-тя-ва-ни-ят
женски род нак-ле-ве-тя-ва-на
членувано нак-ле-ве-тя-ва-на-та
среден род нак-ле-ве-тя-ва-но
членувано нак-ле-ве-тя-ва-но-то
множествено число нак-ле-ве-тя-ва-ни
членувано нак-ле-ве-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нак-ле-ве-тя-вал
непълен член нак-ле-ве-тя-ва-лия
пълен член нак-ле-ве-тя-ва-ли-ят
женски род нак-ле-ве-тя-ва-ла
членувано нак-ле-ве-тя-ва-ла-та
среден род нак-ле-ве-тя-ва-ло
членувано нак-ле-ве-тя-ва-ло-то
множествено число нак-ле-ве-тя-ва-ли
членувано нак-ле-ве-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нак-ле-ве-тя-вал
женски род нак-ле-ве-тя-ва-ла
среден род нак-ле-ве-тя-ва-ло
множествено число нак-ле-ве-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род нак-ле-ве-тя-ващ
непълен член нак-ле-ве-тя-ва-щия
пълен член нак-ле-ве-тя-ва-щи-ят
женски род нак-ле-ве-тя-ва-ща
членувано нак-ле-ве-тя-ва-ща-та
среден род нак-ле-ве-тя-ва-що
членувано нак-ле-ве-тя-ва-що-то
множествено число нак-ле-ве-тя-ва-щи
членувано нак-ле-ве-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

нак-ле-ве-тя-вай-ки