НАКАМАРЯВАМ

Речник на българския език

накамаря̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

накамаря̀ваш, несв. и накамаря̀, св.; какво. Струпвам нещо на камара.

Грешни изписвания (15)

  • накамарявъм
  • накамърявам
  • накамърявъм
  • накъмарявам
  • накъмарявъм
  • накъмърявам
  • накъмърявъм
  • нъкамарявам
  • нъкамарявъм
  • нъкамърявам
  • нъкамърявъм
  • нъкъмарявам
  • нъкъмарявъм
  • нъкъмърявам
  • нъкъмърявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ка-ма-ря-вам на-ка-ма-ря-ва-ме
2 лице на-ка-ма-ря-ваш на-ка-ма-ря-ва-те
3 лице на-ка-ма-ря-ва на-ка-ма-ря-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ка-ма-ря-вах на-ка-ма-ря-вах-ме
2 лице на-ка-ма-ря-ва на-ка-ма-ря-вах-те
3 лице на-ка-ма-ря-ва на-ка-ма-ря-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ка-ма-ря-вах на-ка-ма-ря-вах-ме
2 лице на-ка-ма-ря-ва-ше на-ка-ма-ря-вах-те
3 лице на-ка-ма-ря-ва-ше на-ка-ма-ря-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице накамарявал съм накамарявала съм накамарявало съм накамарявали сме
2 лице накамарявал си накамарявала си накамарявало си накамарявали сте
3 лице накамарявал е накамарявала е накамарявало е накамарявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях накамарявал бях накамарявала бях накамарявало бяхме накамарявали
2 лице беше накамарявал беше накамарявала беше накамарявало бяхте накамарявали
3 лице беше накамарявал беше накамарявала беше накамарявало бяха накамарявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще накамарявам ще накамаряваме
2 лице ще накамаряваш ще накамарявате
3 лице ще накамарява ще накамаряват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм накамарявал ще съм накамарявала ще съм накамарявало ще сме накамарявали
2 лице ще си накамарявал ще си накамарявала ще си накамарявало ще сте накамарявали
3 лице ще е накамарявал ще е накамарявала ще е накамарявало ще са накамарявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да накамарявам щяхме да накамаряваме
2 лице щеше да накамаряваш щяхте да накамарявате
3 лице щеше да накамарява щяха да накамаряват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм накамарявал щях да съм накамарявала щях да съм накамарявало щяхме да сме накамарявали
2 лице щеше да си накамарявал щеше да си накамарявала щеше да си накамарявало щяхте да сте накамарявали
3 лице щеше да е накамарявал щеше да е накамарявала щеше да е накамарявало щяха да са накамарявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице накамарявал съм накамарявала съм накамарявало съм накамарявали сме
2 лице накамарявал си накамарявала си накамарявало си накамарявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице накамарявал съм накамарявала съм накамарявало съм накамарявали сме
2 лице накамарявал си накамарявала си накамарявало си накамарявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм накамарявал била съм накамарявала било съм накамарявало били сме накамарявали
2 лице бил си накамарявал била си накамарявала било си накамарявало били сте накамарявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да накамарявам щяла съм да накамарявам щяло съм да накамарявам щели сме да накамаряваме
2 лице щял си да накамаряваш щяла си да накамаряваш щяло си да накамаряваш щели сте да накамарявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм накамарявал щяла съм да съм накамарявала щяло съм да съм накамарявало щели сме да сме накамарявали
2 лице щял си да си накамарявал щяла си да си накамарявала щяло си да си накамарявало щели сте да сте накамарявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих накамарявал бих накамарявала бих накамарявало бихме накамарявали
2 лице би накамарявал би накамарявала би накамарявало бихте накамарявали
3 лице би накамарявал би накамарявала би накамарявало биха накамарявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ка-ма-ря-вай на-ка-ма-ря-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ка-ма-ря-ван
непълен член на-ка-ма-ря-ва-ния
пълен член на-ка-ма-ря-ва-ни-ят
женски род на-ка-ма-ря-ва-на
членувано на-ка-ма-ря-ва-на-та
среден род на-ка-ма-ря-ва-но
членувано на-ка-ма-ря-ва-но-то
множествено число на-ка-ма-ря-ва-ни
членувано на-ка-ма-ря-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ка-ма-ря-вал
непълен член на-ка-ма-ря-ва-лия
пълен член на-ка-ма-ря-ва-ли-ят
женски род на-ка-ма-ря-ва-ла
членувано на-ка-ма-ря-ва-ла-та
среден род на-ка-ма-ря-ва-ло
членувано на-ка-ма-ря-ва-ло-то
множествено число на-ка-ма-ря-ва-ли
членувано на-ка-ма-ря-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ка-ма-ря-вал
женски род на-ка-ма-ря-ва-ла
среден род на-ка-ма-ря-ва-ло
множествено число на-ка-ма-ря-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ка-ма-ря-ващ
непълен член на-ка-ма-ря-ва-щия
пълен член на-ка-ма-ря-ва-щи-ят
женски род на-ка-ма-ря-ва-ща
членувано на-ка-ма-ря-ва-ща-та
среден род на-ка-ма-ря-ва-що
членувано на-ка-ма-ря-ва-що-то
множествено число на-ка-ма-ря-ва-щи
членувано на-ка-ма-ря-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-ка-ма-ря-вай-ки