НАКАЗУЕМОСТ

Речник на българския език

наказу̀емост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • наказуемуст
  • наказуимост
  • наказуимуст
  • накъзуемост
  • накъзуемуст
  • накъзуимост
  • накъзуимуст
  • нъказуемост
  • нъказуемуст
  • нъказуимост
  • нъказуимуст
  • нъкъзуемост
  • нъкъзуемуст
  • нъкъзуимост
  • нъкъзуимуст
  • наказуемос
  • наказуемус
  • наказуимос
  • наказуимус
  • накъзуемос
  • накъзуемус
  • накъзуимос
  • накъзуимус
  • нъказуемос
  • нъказуемус
  • нъказуимос
  • нъказуимус
  • нъкъзуемос
  • нъкъзуемус
  • нъкъзуимос
  • нъкъзуимус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ка-зу-е-мост
членувано на-ка-зу-е-мост-та
мн.ч. на-ка-зу-е-мос-ти
членувано на-ка-зу-е-мос-ти-те
звателна форма