НАИМЕНОВАНИЕ

Речник на българския език

наименова̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. наименова̀ния, ср. Название, име.

Грешни изписвания (15)

  • наеменование
  • наеменувание
  • наеминование
  • наеминувание
  • наименувание
  • наиминование
  • наиминувание
  • нъеменование
  • нъеменувание
  • нъеминование
  • нъеминувание
  • нъименование
  • нъименувание
  • нъиминование
  • нъиминувание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-и-ме-но-ва-ние
членувано на-и-ме-но-ва-ни-е-то
мн.ч. на-и-ме-но-ва-ния
членувано на-и-ме-но-ва-ни-я-та