НАИЗУСТЯ

Речник на българския език

наизустя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

наизустѝш, мин. св. наизустѝх, мин. прич. наизустѝл, св.вж. наизустявам.

Грешни изписвания (16)

  • наезостйа
  • наезостйъ
  • наезустйа
  • наезустйъ
  • наизостйа
  • наизостйъ
  • наизустйа
  • наизустйъ
  • нъезостйа
  • нъезостйъ
  • нъезустйа
  • нъезустйъ
  • нъизостйа
  • нъизостйъ
  • нъизустйа
  • нъизустйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-и-зус-тя на-и-зус-тим
2 лице на-и-зус-тиш на-и-зус-ти-те
3 лице на-и-зус-ти на-и-зус-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-и-зус-тих на-и-зус-тих-ме
2 лице на-и-зус-ти на-и-зус-тих-те
3 лице на-и-зус-ти на-и-зус-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-и-зус-тях на-и-зус-тях-ме
2 лице на-и-зус-те-ше на-и-зус-тях-те
3 лице на-и-зус-те-ше на-и-зус-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наизустил съм наизустила съм наизустило съм наизустили сме
2 лице наизустил си наизустила си наизустило си наизустили сте
3 лице наизустил е наизустила е наизустило е наизустили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наизустил бях наизустила бях наизустило бяхме наизустили
2 лице беше наизустил беше наизустила беше наизустило бяхте наизустили
3 лице беше наизустил беше наизустила беше наизустило бяха наизустили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наизустя ще наизустим
2 лице ще наизустиш ще наизустите
3 лице ще наизусти ще наизустят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наизустил ще съм наизустила ще съм наизустило ще сме наизустили
2 лице ще си наизустил ще си наизустила ще си наизустило ще сте наизустили
3 лице ще е наизустил ще е наизустила ще е наизустило ще са наизустили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наизустя щяхме да наизустим
2 лице щеше да наизустиш щяхте да наизустите
3 лице щеше да наизусти щяха да наизустят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наизустил щях да съм наизустила щях да съм наизустило щяхме да сме наизустили
2 лице щеше да си наизустил щеше да си наизустила щеше да си наизустило щяхте да сте наизустили
3 лице щеше да е наизустил щеше да е наизустила щеше да е наизустило щяха да са наизустили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наизустял съм наизустяла съм наизустяло съм наизустели сме
2 лице наизустял си наизустяла си наизустяло си наизустели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наизустил съм наизустила съм наизустило съм наизустили сме
2 лице наизустил си наизустила си наизустило си наизустили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наизустил била съм наизустила било съм наизустило били сме наизустили
2 лице бил си наизустил била си наизустила било си наизустило били сте наизустили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наизустя щяла съм да наизустя щяло съм да наизустя щели сме да наизустим
2 лице щял си да наизустиш щяла си да наизустиш щяло си да наизустиш щели сте да наизустите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наизустил щяла съм да съм наизустила щяло съм да съм наизустило щели сме да сме наизустили
2 лице щял си да си наизустил щяла си да си наизустила щяло си да си наизустило щели сте да сте наизустили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наизустил бих наизустила бих наизустило бихме наизустили
2 лице би наизустил би наизустила би наизустило бихте наизустили
3 лице би наизустил би наизустила би наизустило биха наизустили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-и-зус-ти на-и-зус-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-и-зус-тен
непълен член на-и-зус-те-ния
пълен член на-и-зус-те-ни-ят
женски род на-и-зус-те-на
членувано на-и-зус-те-на-та
среден род на-и-зус-те-но
членувано на-и-зус-те-но-то
множествено число на-и-зус-те-ни
членувано на-и-зус-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-и-зус-тил
непълен член на-и-зус-ти-лия
пълен член на-и-зус-ти-ли-ят
женски род на-и-зус-ти-ла
членувано на-и-зус-ти-ла-та
среден род на-и-зус-ти-ло
членувано на-и-зус-ти-ло-то
множествено число на-и-зус-ти-ли
членувано на-и-зус-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-и-зус-тял
женски род на-и-зус-тя-ла
среден род на-и-зус-тя-ло
множествено число на-и-зус-те-ли