НАЗЪБЯМ

Речник на българския език

назъбям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • назъбъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-зъ-бям на-зъ-бя-ме
2 лице на-зъ-бяш на-зъ-бя-те
3 лице на-зъ-бя на-зъ-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-зъ-бях на-зъ-бях-ме
2 лице на-зъ-бя на-зъ-бях-те
3 лице на-зъ-бя на-зъ-бя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-зъ-бях на-зъ-бях-ме
2 лице на-зъ-бя-ше на-зъ-бях-те
3 лице на-зъ-бя-ше на-зъ-бя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назъбял съм назъбяла съм назъбяло съм назъбяли сме
2 лице назъбял си назъбяла си назъбяло си назъбяли сте
3 лице назъбял е назъбяла е назъбяло е назъбяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях назъбял бях назъбяла бях назъбяло бяхме назъбяли
2 лице беше назъбял беше назъбяла беше назъбяло бяхте назъбяли
3 лице беше назъбял беше назъбяла беше назъбяло бяха назъбяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще назъбям ще назъбяме
2 лице ще назъбяш ще назъбяте
3 лице ще назъбя ще назъбят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм назъбял ще съм назъбяла ще съм назъбяло ще сме назъбяли
2 лице ще си назъбял ще си назъбяла ще си назъбяло ще сте назъбяли
3 лице ще е назъбял ще е назъбяла ще е назъбяло ще са назъбяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да назъбям щяхме да назъбяме
2 лице щеше да назъбяш щяхте да назъбяте
3 лице щеше да назъбя щяха да назъбят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм назъбял щях да съм назъбяла щях да съм назъбяло щяхме да сме назъбяли
2 лице щеше да си назъбял щеше да си назъбяла щеше да си назъбяло щяхте да сте назъбяли
3 лице щеше да е назъбял щеше да е назъбяла щеше да е назъбяло щяха да са назъбяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назъбял съм назъбяла съм назъбяло съм назъбяли сме
2 лице назъбял си назъбяла си назъбяло си назъбяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назъбял съм назъбяла съм назъбяло съм назъбяли сме
2 лице назъбял си назъбяла си назъбяло си назъбяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм назъбял била съм назъбяла било съм назъбяло били сме назъбяли
2 лице бил си назъбял била си назъбяла било си назъбяло били сте назъбяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да назъбям щяла съм да назъбям щяло съм да назъбям щели сме да назъбяме
2 лице щял си да назъбяш щяла си да назъбяш щяло си да назъбяш щели сте да назъбяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм назъбял щяла съм да съм назъбяла щяло съм да съм назъбяло щели сме да сме назъбяли
2 лице щял си да си назъбял щяла си да си назъбяла щяло си да си назъбяло щели сте да сте назъбяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих назъбял бих назъбяла бих назъбяло бихме назъбяли
2 лице би назъбял би назъбяла би назъбяло бихте назъбяли
3 лице би назъбял би назъбяла би назъбяло биха назъбяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-зъ-бяй на-зъ-бяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-зъ-бян
непълен член на-зъ-бя-ния
пълен член на-зъ-бя-ни-ят
женски род на-зъ-бя-на
членувано на-зъ-бя-на-та
среден род на-зъ-бя-но
членувано на-зъ-бя-но-то
множествено число на-зъ-бя-ни
членувано на-зъ-бя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-зъ-бял
непълен член на-зъ-бя-лия
пълен член на-зъ-бя-ли-ят
женски род на-зъ-бя-ла
членувано на-зъ-бя-ла-та
среден род на-зъ-бя-ло
членувано на-зъ-бя-ло-то
множествено число на-зъ-бя-ли
членувано на-зъ-бя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-зъ-бял
женски род на-зъ-бя-ла
среден род на-зъ-бя-ло
множествено число на-зъ-бя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-зъ-бящ
непълен член на-зъ-бя-щия
пълен член на-зъ-бя-щи-ят
женски род на-зъ-бя-ща
членувано на-зъ-бя-ща-та
среден род на-зъ-бя-що
членувано на-зъ-бя-що-то
множествено число на-зъ-бя-щи
членувано на-зъ-бя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-зъ-бяй-ки