НАЗОРЯ

Речник на българския език

1. назо̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

назо̀риш, мин. св. назо̀рих, мин. прич. назо̀рил, св.вж. назорвам.

Грешни изписвания (3)

  • назоръ
  • нъзоръ
  • нъзоря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-зо-ря на-зо-рим
2 лице на-зо-риш на-зо-ри-те
3 лице на-зо-ри на-зо-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-зо-рих на-зо-рих-ме
2 лице на-зо-ри на-зо-рих-те
3 лице на-зо-ри на-зо-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-зо-рех на-зо-рех-ме
2 лице на-зо-ре-ше на-зо-рех-те
3 лице на-зо-ре-ше на-зо-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назорил съм назорила съм назорило съм назорили сме
2 лице назорил си назорила си назорило си назорили сте
3 лице назорил е назорила е назорило е назорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях назорил бях назорила бях назорило бяхме назорили
2 лице беше назорил беше назорила беше назорило бяхте назорили
3 лице беше назорил беше назорила беше назорило бяха назорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще назоря ще назорим
2 лице ще назориш ще назорите
3 лице ще назори ще назорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм назорил ще съм назорила ще съм назорило ще сме назорили
2 лице ще си назорил ще си назорила ще си назорило ще сте назорили
3 лице ще е назорил ще е назорила ще е назорило ще са назорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да назоря щяхме да назорим
2 лице щеше да назориш щяхте да назорите
3 лице щеше да назори щяха да назорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм назорил щях да съм назорила щях да съм назорило щяхме да сме назорили
2 лице щеше да си назорил щеше да си назорила щеше да си назорило щяхте да сте назорили
3 лице щеше да е назорил щеше да е назорила щеше да е назорило щяха да са назорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назорел съм назорела съм назорело съм назорели сме
2 лице назорел си назорела си назорело си назорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назорил съм назорила съм назорило съм назорили сме
2 лице назорил си назорила си назорило си назорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм назорил била съм назорила било съм назорило били сме назорили
2 лице бил си назорил била си назорила било си назорило били сте назорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да назоря щяла съм да назоря щяло съм да назоря щели сме да назорим
2 лице щял си да назориш щяла си да назориш щяло си да назориш щели сте да назорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм назорил щяла съм да съм назорила щяло съм да съм назорило щели сме да сме назорили
2 лице щял си да си назорил щяла си да си назорила щяло си да си назорило щели сте да сте назорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих назорил бих назорила бих назорило бихме назорили
2 лице би назорил би назорила би назорило бихте назорили
3 лице би назорил би назорила би назорило биха назорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-зо-ри на-зо-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-зо-рен
непълен член на-зо-ре-ния
пълен член на-зо-ре-ни-ят
женски род на-зо-ре-на
членувано на-зо-ре-на-та
среден род на-зо-ре-но
членувано на-зо-ре-но-то
множествено число на-зо-ре-ни
членувано на-зо-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-зо-рил
непълен член на-зо-ри-лия
пълен член на-зо-ри-ли-ят
женски род на-зо-ри-ла
членувано на-зо-ри-ла-та
среден род на-зо-ри-ло
членувано на-зо-ри-ло-то
множествено число на-зо-ри-ли
членувано на-зо-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-зо-рел
женски род на-зо-ре-ла
среден род на-зо-ре-ло
множествено число на-зо-ре-ли

2. назоря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

назоря е производна форма на назорям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. назоря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

назоря е производна форма на назорям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. назоря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

назоря е производна форма на назорям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).