НАЗОВА

Речник на българския език

назова̀ преходен глагол от свършен вид (тип 151tt) редактиране

Значение

назовѐш, мин. св. назова̀х, мин. прич. назова̀л, св.вж. назовавам.

Грешни изписвания (7)

  • назовъ
  • назува
  • назувъ
  • нъзова
  • нъзовъ
  • нъзува
  • нъзувъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-зо-ва на-зо-вем
2 лице на-зо-веш на-зо-ве-те
3 лице на-зо-ве на-зо-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-зо-вах на-зо-вах-ме
2 лице на-зо-ва на-зо-вах-те
3 лице на-зо-ва на-зо-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-зо-вях на-зо-вях-ме
2 лице на-зо-ве-ше на-зо-вях-те
3 лице на-зо-ве-ше на-зо-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назовал съм назовала съм назовало съм назовали сме
2 лице назовал си назовала си назовало си назовали сте
3 лице назовал е назовала е назовало е назовали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях назовал бях назовала бях назовало бяхме назовали
2 лице беше назовал беше назовала беше назовало бяхте назовали
3 лице беше назовал беше назовала беше назовало бяха назовали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще назова ще назовем
2 лице ще назовеш ще назовете
3 лице ще назове ще назоват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм назовал ще съм назовала ще съм назовало ще сме назовали
2 лице ще си назовал ще си назовала ще си назовало ще сте назовали
3 лице ще е назовал ще е назовала ще е назовало ще са назовали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да назова щяхме да назовем
2 лице щеше да назовеш щяхте да назовете
3 лице щеше да назове щяха да назоват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм назовал щях да съм назовала щях да съм назовало щяхме да сме назовали
2 лице щеше да си назовал щеше да си назовала щеше да си назовало щяхте да сте назовали
3 лице щеше да е назовал щеше да е назовала щеше да е назовало щяха да са назовали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назовял съм назовяла съм назовяло съм назовели сме
2 лице назовял си назовяла си назовяло си назовели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назовал съм назовала съм назовало съм назовали сме
2 лице назовал си назовала си назовало си назовали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм назовал била съм назовала било съм назовало били сме назовали
2 лице бил си назовал била си назовала било си назовало били сте назовали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да назова щяла съм да назова щяло съм да назова щели сме да назовем
2 лице щял си да назовеш щяла си да назовеш щяло си да назовеш щели сте да назовете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм назовал щяла съм да съм назовала щяло съм да съм назовало щели сме да сме назовали
2 лице щял си да си назовал щяла си да си назовала щяло си да си назовало щели сте да сте назовали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих назовал бих назовала бих назовало бихме назовали
2 лице би назовал би назовала би назовало бихте назовали
3 лице би назовал би назовала би назовало биха назовали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-зо-ви на-зо-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-зо-ван
непълен член на-зо-ва-ния
пълен член на-зо-ва-ни-ят
женски род на-зо-ва-на
членувано на-зо-ва-на-та
среден род на-зо-ва-но
членувано на-зо-ва-но-то
множествено число на-зо-ва-ни
членувано на-зо-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-зо-вал
непълен член на-зо-ва-лия
пълен член на-зо-ва-ли-ят
женски род на-зо-ва-ла
членувано на-зо-ва-ла-та
среден род на-зо-ва-ло
членувано на-зо-ва-ло-то
множествено число на-зо-ва-ли
членувано на-зо-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-зо-вял
женски род на-зо-вя-ла
среден род на-зо-вя-ло
множествено число на-зо-ве-ли