НАЗАЛИЗАЦИЯ

Речник на българския език

назализа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. назализа̀ции, ж. Спец. Поява на носов призвук при изговаряне на звук.

Грешни изписвания (47)

  • назалезацеа
  • назалезацеъ
  • назалезацея
  • назалезациа
  • назалезациъ
  • назалезация
  • назализацеа
  • назализацеъ
  • назализацея
  • назализациа
  • назализациъ
  • назълезацеа
  • назълезацеъ
  • назълезацея
  • назълезациа
  • назълезациъ
  • назълезация
  • назълизацеа
  • назълизацеъ
  • назълизацея
  • назълизациа
  • назълизациъ
  • назълизация
  • нъзалезацеа
  • нъзалезацеъ
  • нъзалезацея
  • нъзалезациа
  • нъзалезациъ
  • нъзалезация
  • нъзализацеа
  • нъзализацеъ
  • нъзализацея
  • нъзализациа
  • нъзализациъ
  • нъзализация
  • нъзълезацеа
  • нъзълезацеъ
  • нъзълезацея
  • нъзълезациа
  • нъзълезациъ
  • нъзълезация
  • нъзълизацеа
  • нъзълизацеъ
  • нъзълизацея
  • нъзълизациа
  • нъзълизациъ
  • нъзълизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-за-ли-за-ция
членувано на-за-ли-за-ци-я-та
мн.ч. на-за-ли-за-ции
членувано на-за-ли-за-ци-и-те
звателна форма