НАЗАДНИЧАВ

Речник на българския език

наза̀дничав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

наза̀дничава, наза̀дничаво, мн. наза̀дничави, прил. Който изостава в развитието и възгледите си. Назадничави разбирания.
същ. наза̀дничавост, назадничавостта̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • назаднечав
  • назаднечъв
  • назадничъв
  • нъзаднечав
  • нъзаднечъв
  • нъзадничав
  • нъзадничъв
  • назаднечаф
  • назаднечъф
  • назадничаф
  • назадничъф
  • нъзаднечаф
  • нъзаднечъф
  • нъзадничаф
  • нъзадничъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-зад-ни-чав
непълен член на-зад-ни-ча-вия
пълен член на-зад-ни-ча-ви-ят
ж. р. на-зад-ни-ча-ва
членувано на-зад-ни-ча-ва-та
ср. р. на-зад-ни-ча-во
членувано на-зад-ни-ча-во-то
мн. ч. на-зад-ни-ча-ви
членувано на-зад-ни-ча-ви-те