НАДУТ

Речник на българския език

1. наду̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

наду̀та, наду̀то, мн. наду̀ти, прил.
1. Отекъл, подпухнал. Надута буза.
2. Изпълнен с въздух. Надута топка.
3. Прен. Горд, надменен; сърдит.
същ. наду̀тост, надутостта̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • нъдут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-дут
непълен член на-ду-тия
пълен член на-ду-ти-ят
ж. р. на-ду-та
членувано на-ду-та-та
ср. р. на-ду-то
членувано на-ду-то-то
мн. ч. на-ду-ти
членувано на-ду-ти-те

2. надут — мин. страд. прич. м. р.

надут е производна форма на надуя (мин. страд. прич. м. р.).