НАДУПЧЕН

Речник на българския език

1. наду̀пчен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • надупчин
  • нъдупчен
  • нъдупчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-дуп-чен
непълен член на-дуп-че-ния
пълен член на-дуп-че-ни-ят
ж. р. на-дуп-че-на
членувано на-дуп-че-на-та
ср. р. на-дуп-че-но
членувано на-дуп-че-но-то
мн. ч. на-дуп-че-ни
членувано на-дуп-че-ни-те

2. надупчен — мин. страд. прич. м. р.

надупчен е производна форма на надупча (мин. страд. прич. м. р.).