НАДУПЧА

Речник на българския език

наду̀пча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

наду̀пчиш, мин. св. наду̀пчих, мин. прич. наду̀пчил, св.вж. надупчвам.

Грешни изписвания (3)

  • надупчъ
  • нъдупча
  • нъдупчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-дуп-ча на-дуп-чим
2 лице на-дуп-чиш на-дуп-чи-те
3 лице на-дуп-чи на-дуп-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-дуп-чих на-дуп-чих-ме
2 лице на-дуп-чи на-дуп-чих-те
3 лице на-дуп-чи на-дуп-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-дуп-чех на-дуп-чех-ме
2 лице на-дуп-че-ше на-дуп-чех-те
3 лице на-дуп-че-ше на-дуп-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надупчил съм надупчила съм надупчило съм надупчили сме
2 лице надупчил си надупчила си надупчило си надупчили сте
3 лице надупчил е надупчила е надупчило е надупчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях надупчил бях надупчила бях надупчило бяхме надупчили
2 лице беше надупчил беше надупчила беше надупчило бяхте надупчили
3 лице беше надупчил беше надупчила беше надупчило бяха надупчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще надупча ще надупчим
2 лице ще надупчиш ще надупчите
3 лице ще надупчи ще надупчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм надупчил ще съм надупчила ще съм надупчило ще сме надупчили
2 лице ще си надупчил ще си надупчила ще си надупчило ще сте надупчили
3 лице ще е надупчил ще е надупчила ще е надупчило ще са надупчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да надупча щяхме да надупчим
2 лице щеше да надупчиш щяхте да надупчите
3 лице щеше да надупчи щяха да надупчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм надупчил щях да съм надупчила щях да съм надупчило щяхме да сме надупчили
2 лице щеше да си надупчил щеше да си надупчила щеше да си надупчило щяхте да сте надупчили
3 лице щеше да е надупчил щеше да е надупчила щеше да е надупчило щяха да са надупчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надупчел съм надупчела съм надупчело съм надупчели сме
2 лице надупчел си надупчела си надупчело си надупчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надупчил съм надупчила съм надупчило съм надупчили сме
2 лице надупчил си надупчила си надупчило си надупчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм надупчил била съм надупчила било съм надупчило били сме надупчили
2 лице бил си надупчил била си надупчила било си надупчило били сте надупчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да надупча щяла съм да надупча щяло съм да надупча щели сме да надупчим
2 лице щял си да надупчиш щяла си да надупчиш щяло си да надупчиш щели сте да надупчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм надупчил щяла съм да съм надупчила щяло съм да съм надупчило щели сме да сме надупчили
2 лице щял си да си надупчил щяла си да си надупчила щяло си да си надупчило щели сте да сте надупчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих надупчил бих надупчила бих надупчило бихме надупчили
2 лице би надупчил би надупчила би надупчило бихте надупчили
3 лице би надупчил би надупчила би надупчило биха надупчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-дуп-чи на-дуп-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-дуп-чен
непълен член на-дуп-че-ния
пълен член на-дуп-че-ни-ят
женски род на-дуп-че-на
членувано на-дуп-че-на-та
среден род на-дуп-че-но
членувано на-дуп-че-но-то
множествено число на-дуп-че-ни
членувано на-дуп-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-дуп-чил
непълен член на-дуп-чи-лия
пълен член на-дуп-чи-ли-ят
женски род на-дуп-чи-ла
членувано на-дуп-чи-ла-та
среден род на-дуп-чи-ло
членувано на-дуп-чи-ло-то
множествено число на-дуп-чи-ли
членувано на-дуп-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-дуп-чел
женски род на-дуп-че-ла
среден род на-дуп-че-ло
множествено число на-дуп-че-ли