НАДПРЕВАРВАНЕ

Речник на българския език

надпрева̀рване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • надпреварвъне
  • надприварване
  • надприварвъне
  • натпреварване
  • натпреварвъне
  • натприварване
  • натприварвъне
  • нъдпреварване
  • нъдпреварвъне
  • нъдприварване
  • нъдприварвъне
  • нътпреварване
  • нътпреварвъне
  • нътприварване
  • нътприварвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-п-ре-вар-ва-не
членувано над-п-ре-вар-ва-не-то
мн.ч. над-п-ре-вар-ва-ния
членувано над-п-ре-вар-ва-ни-я-та