НАДПИС

Речник на българския език

на̀дпис — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. на̀дписи, (два) на̀дписа, м.
1. Кратък текст, поставен върху предмет.
2. Старинен текст върху каменни плочи и колони. Прабългарски надписи.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • надпес
  • натпис
  • натпес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-пис
непълен член над-пи-са
пълен член над-пи-сът
мн.ч. над-пи-си
членувано над-пи-си-те
бройна форма над-пи-са
звателна форма —

Връзки