НАДОМЕН

Речник на българския език

надо̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

надо̀мна, надо̀мно, мн. надо̀мни, прил. Който вместо в предприятие се извършва вкъщи, у дома. Надомна работа.

Грешни изписвания (3)

  • надомин
  • нъдомен
  • нъдомин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-до-мен
непълен член на-дом-ния
пълен член на-дом-ни-ят
ж. р. на-дом-на
членувано на-дом-на-та
ср. р. на-дом-но
членувано на-дом-но-то
мн. ч. на-дом-ни
членувано на-дом-ни-те