НАДОЙ

Речник на българския език

1. надо̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

надо̀ят, надо̀я, мн. надо̀и, (два) надо̀я, м. Количеството надоено мляко. Среден годишен надой от крава.

Грешни изписвания (1)

  • нъдой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-дой
непълен член на-доя
пълен член на-до-ят
мн.ч. на-дои
членувано на-до-и-те
бройна форма на-доя
звателна форма

2. надой — повелително наклонение, ед. ч.

надой е производна форма на надоя (повелително наклонение, ед. ч.).