НАДОВЛИЧАНЕ

Речник на българския език

надовличане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-дов-ли-ча-не
членувано на-дов-ли-ча-не-то
мн.ч. на-дов-ли-ча-ния
членувано на-дов-ли-ча-ни-я-та