НАДНОРМЕН

Речник на българския език

надно̀рмен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

надно̀рмена, надно̀рмено, мн. надно̀рмени, прил. Който надвишава нормата. Наднормено тегло.

Грешни изписвания (3)

  • наднормин
  • нъднормен
  • нъднормин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. над-нор-мен
непълен член над-нор-ме-ния
пълен член над-нор-ме-ни-ят
ж. р. над-нор-ме-на
членувано над-нор-ме-на-та
ср. р. над-нор-ме-но
членувано над-нор-ме-но-то
мн. ч. над-нор-ме-ни
членувано над-нор-ме-ни-те