НАДНИЧЕН

Речник на българския език

на̀дничен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • наднечен
  • наднечин
  • надничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. над-ни-чен
непълен член над-нич-ния
пълен член над-нич-ни-ят
ж. р. над-нич-на
членувано над-нич-на-та
ср. р. над-нич-но
членувано над-нич-но-то
мн. ч. над-нич-ни
членувано над-нич-ни-те