НАДНИЧАРКА

Речник на българския език

наднича̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. наднича̀рки, ж. Жена надничар.

Грешни изписвания (7)

  • наднечарка
  • наднечаркъ
  • надничаркъ
  • нъднечарка
  • нъднечаркъ
  • нъдничарка
  • нъдничаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-ни-чар-ка
членувано над-ни-чар-ка-та
мн.ч. над-ни-чар-ки
членувано над-ни-чар-ки-те
звателна форма