надмѐнен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
надмѐнна, надмѐнно, мн. надмѐнни, прил. Високомерен, горд, надут. Надменна усмивка.
нареч. надмѐнно. Държа се надменно.
същ. надмѐнност, надменността̀, ж.
нареч. надмѐнно. Държа се надменно.
същ. надмѐнност, надменността̀, ж.
Синоними
- горд, високомерен, превзет, горделив, надут
- презрителен, пренебрежителен, самомнителен, дързък, арогантен, самонадеян
- важен, виден, изтъкнат, бележит, претенциозен
- безочлив, нехаен, рязък, безцеремонен
- раздразнителен, обидчив
- снобски
- самоуверен
- сдържан, резервиран, студен, неприветлив
- скован, принуден, неестествен, дървен, хладен, нелюбезен, тежък
- спокоен, хладнокръвен, невъзмутим, равнодушен, безучастен
Грешни изписвания (3)
- надменин
- нъдменен
- нъдменин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | над-ме-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | над-мен-ния | ||
| пълен член | над-мен-ни-ят | ||
| ж. р. | над-мен-на | ||
| членувано | над-мен-на-та | ||
| ср. р. | над-мен-но | ||
| членувано | над-мен-но-то | ||
| мн. ч. | над-мен-ни | ||
| членувано | над-мен-ни-те | ||