НАДЛЪЖЕН

Речник на българския език

надлъ̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

надлъ̀жна, надлъ̀жно, мн. надлъ̀жни, прил. Който е по дългата страна. Надлъжно сечение.

Грешни изписвания (3)

  • надлъжин
  • нъдлъжен
  • нъдлъжин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. над-лъ-жен
непълен член над-лъж-ния
пълен член над-лъж-ни-ят
ж. р. над-лъж-на
членувано над-лъж-на-та
ср. р. над-лъж-но
членувано над-лъж-но-то
мн. ч. над-лъж-ни
членувано над-лъж-ни-те