НАДЕНИЦА

Речник на българския език

на̀деница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. на̀деници, ж. Вид пресен колбас от мляно месо с подправки, натъпкано в тънки черва. Варена наденица.

Грешни изписвания (7)

  • наденеца
  • наденецъ
  • наденицъ
  • надинеца
  • надинецъ
  • надиница
  • надиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-де-ни-ца
членувано на-де-ни-ца-та
мн.ч. на-де-ни-ци
членувано на-де-ни-ци-те
звателна форма