НАДДАВАНЕ

Речник на българския език

надда̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • наддавани
  • наддавъне
  • наддавъни
  • нъддаване
  • нъддавани
  • нъддавъне
  • нъддавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-да-ва-не
членувано над-да-ва-не-то
мн.ч. над-да-ва-ния
членувано над-да-ва-ни-я-та