НАДВЕСЕН

Речник на българския език

1. надвѐсен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • надвесин
  • нъдвесен
  • нъдвесин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. над-ве-сен
непълен член над-ве-се-ния
пълен член над-ве-се-ни-ят
ж. р. над-ве-се-на
членувано над-ве-се-на-та
ср. р. над-ве-се-но
членувано над-ве-се-но-то
мн. ч. над-ве-се-ни
членувано над-ве-се-ни-те

2. надвесен — мин. страд. прич. м. р.

надвесен е производна форма на надвеся (мин. страд. прич. м. р.).