НАГРАБЯНЕ

Речник на българския език

награбяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • награбъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. наг-ра-бя-не
членувано наг-ра-бя-не-то
мн.ч. наг-ра-бя-ния
членувано наг-ра-бя-ни-я-та