НАГОРЕН

Речник на българския език

1. наго̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • нагорин
  • нъгорен
  • нъгорин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-го-рен
непълен член на-гор-ния
пълен член на-гор-ни-ят
ж. р. на-гор-на
членувано на-гор-на-та
ср. р. на-гор-но
членувано на-гор-но-то
мн. ч. на-гор-ни
членувано на-гор-ни-те

2. нагорен — мин. страд. прич. м. р.

нагорен е производна форма на нагоря (мин. страд. прич. м. р.).