наго̀ре
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч.
1. Към по-горна част, на по-високо положение в отвесна линия. Вдигнах ръката си по-нагоре. Стрелям нагоре във въздуха.
2. В посока към върха,към най-високата точка.
3. В посока към устието на река. Нагоре по реката.
4. С долната страна към върха, наобратно. Постави чашата с дъното нагоре. • Нагоре-надолу. В различни насоки, насам-натам.
1. Към по-горна част, на по-високо положение в отвесна линия. Вдигнах ръката си по-нагоре. Стрелям нагоре във въздуха.
2. В посока към върха,към най-високата точка.
3. В посока към устието на река. Нагоре по реката.
4. С долната страна към върха, наобратно. Постави чашата с дъното нагоре. • Нагоре-надолу. В различни насоки, насам-натам.
Грешни изписвания (3)
- нагори
- нъгоре
- нъгори