на̀глава
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч.
• Излизам наглава (с някого). — Успявам де се справя с някого, да го победя в спор, да го убедя. Не се излиза наглава с вятъра.
• Излизам наглава (с някого). — Успявам де се справя с някого, да го победя в спор, да го убедя. Не се излиза наглава с вятъра.
Грешни изписвания (3)
- наглавъ
- наглъва
- наглъвъ