НАГАР

Речник на българския език

нага̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Овъгляване, получено в резултат на горене; полепнали сажди. Нагар в цевта на оръжието.

Грешни изписвания (1)

  • нъгар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-гар
непълен член на-га-ра
пълен член на-га-рът
мн.ч. на-га-ри
членувано на-га-ри-те
бройна форма на-га-ра
звателна форма