НАВЪРВЯНЕ

Речник на българския език

навървяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • навървъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-вър-вя-не
членувано на-вър-вя-не-то
мн.ч. на-вър-вя-ния
членувано на-вър-вя-ни-я-та