НАВРЕМЕНИ

Речник на българския език

наврѐмени прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

нареч. Разг. От време на време, с прекъсване, понякога.

Грешни изписвания (7)

  • навремене
  • навремине
  • навремини
  • нъвремене
  • нъвремени
  • нъвремине
  • нъвремини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нав-ре-ме-ни
непълен член нав-ре-ме-ния
пълен член нав-ре-ме-ни-ят
ж. р. нав-ре-ме-на
членувано нав-ре-ме-на-та
ср. р. нав-ре-ме-но
членувано нав-ре-ме-но-то
мн. ч. нав-ре-ме-ни
членувано нав-ре-ме-ни-те