НАВИСНАЛ

Речник на българския език

1. нависнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нависнал е производна форма на нависна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нависнал — мин. деят. св. прич. м. р.

нависнал е производна форма на нависна (мин. деят. св. прич. м. р.).