НАВИГАЦИЯ

Речник на българския език

навига̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Корабоплаване, мореплаване.
2. Наука, свързана с майсторството да се управляват кораби и самолети. Въздушна навигация.
прил. навигацио̀нен, навигацио̀нна, навигацио̀нно, мн. навигацио̀нни. Навигационни уреди.

Грешни изписвания (23)

  • навегацеа
  • навегацеъ
  • навегацея
  • навегациа
  • навегациъ
  • навегация
  • навигацеа
  • навигацеъ
  • навигацея
  • навигациа
  • навигациъ
  • нъвегацеа
  • нъвегацеъ
  • нъвегацея
  • нъвегациа
  • нъвегациъ
  • нъвегация
  • нъвигацеа
  • нъвигацеъ
  • нъвигацея
  • нъвигациа
  • нъвигациъ
  • нъвигация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ви-га-ция
членувано на-ви-га-ци-я-та
мн.ч. на-ви-га-ции
членувано на-ви-га-ци-и-те
звателна форма