НАБЛЮДАТЕЛКА

Речник на българския език

наблюда̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. наблюда̀телки, ж. Жена наблюдател.

Грешни изписвания (7)

  • наблюдателкъ
  • наблюдатилка
  • наблюдатилкъ
  • нъблюдателка
  • нъблюдателкъ
  • нъблюдатилка
  • нъблюдатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. наб-лю-да-тел-ка
членувано наб-лю-да-тел-ка-та
мн.ч. наб-лю-да-тел-ки
членувано наб-лю-да-тел-ки-те
звателна форма