НАБАВЯ

Речник на българския език

1. наба̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

наба̀виш, мин. св. наба̀вих, мин. прич. наба̀вил, св.вж. набавям.

Грешни изписвания (3)

  • набавъ
  • нъбавъ
  • нъбавя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ба-вя на-ба-вим
2 лице на-ба-виш на-ба-ви-те
3 лице на-ба-ви на-ба-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ба-вих на-ба-вих-ме
2 лице на-ба-ви на-ба-вих-те
3 лице на-ба-ви на-ба-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ба-вех на-ба-вех-ме
2 лице на-ба-ве-ше на-ба-вех-те
3 лице на-ба-ве-ше на-ба-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набавил съм набавила съм набавило съм набавили сме
2 лице набавил си набавила си набавило си набавили сте
3 лице набавил е набавила е набавило е набавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях набавил бях набавила бях набавило бяхме набавили
2 лице беше набавил беше набавила беше набавило бяхте набавили
3 лице беше набавил беше набавила беше набавило бяха набавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще набавя ще набавим
2 лице ще набавиш ще набавите
3 лице ще набави ще набавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм набавил ще съм набавила ще съм набавило ще сме набавили
2 лице ще си набавил ще си набавила ще си набавило ще сте набавили
3 лице ще е набавил ще е набавила ще е набавило ще са набавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да набавя щяхме да набавим
2 лице щеше да набавиш щяхте да набавите
3 лице щеше да набави щяха да набавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм набавил щях да съм набавила щях да съм набавило щяхме да сме набавили
2 лице щеше да си набавил щеше да си набавила щеше да си набавило щяхте да сте набавили
3 лице щеше да е набавил щеше да е набавила щеше да е набавило щяха да са набавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набавел съм набавела съм набавело съм набавели сме
2 лице набавел си набавела си набавело си набавели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набавил съм набавила съм набавило съм набавили сме
2 лице набавил си набавила си набавило си набавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм набавил била съм набавила било съм набавило били сме набавили
2 лице бил си набавил била си набавила било си набавило били сте набавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да набавя щяла съм да набавя щяло съм да набавя щели сме да набавим
2 лице щял си да набавиш щяла си да набавиш щяло си да набавиш щели сте да набавите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм набавил щяла съм да съм набавила щяло съм да съм набавило щели сме да сме набавили
2 лице щял си да си набавил щяла си да си набавила щяло си да си набавило щели сте да сте набавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих набавил бих набавила бих набавило бихме набавили
2 лице би набавил би набавила би набавило бихте набавили
3 лице би набавил би набавила би набавило биха набавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ба-ви на-ба-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ба-вен
непълен член на-ба-ве-ния
пълен член на-ба-ве-ни-ят
женски род на-ба-ве-на
членувано на-ба-ве-на-та
среден род на-ба-ве-но
членувано на-ба-ве-но-то
множествено число на-ба-ве-ни
членувано на-ба-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ба-вил
непълен член на-ба-ви-лия
пълен член на-ба-ви-ли-ят
женски род на-ба-ви-ла
членувано на-ба-ви-ла-та
среден род на-ба-ви-ло
членувано на-ба-ви-ло-то
множествено число на-ба-ви-ли
членувано на-ба-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ба-вел
женски род на-ба-ве-ла
среден род на-ба-ве-ло
множествено число на-ба-ве-ли

2. набавя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набавя е производна форма на набавям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. набавя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набавя е производна форма на набавям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. набавя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набавя е производна форма на набавям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).