ЕШМЕДЕМЕ

Речник на българския език

ешмедеме съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еш-ме-де-ме
членувано еш-ме-де-ме-то
мн.ч. еш-ме-де-ме-та
членувано еш-ме-де-ме-та-та