ЕЧЕМИК

Речник на българския език

ечемѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ечемѝци, (два) ечемѝка, м.
1. Само ед. Житно растение с плод на зърна в класове, което се използва за фураж, храна и др.
2. Разг. Възпаление на клепача.
прил. ечемѝчен, ечемѝчена, ечемѝчено, мн. ечемѝчени (в 1 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • ечимик
  • ичемик
  • ичимик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ече-мик
непълен член ече-ми-ка
пълен член ече-ми-кът
мн.ч. ече-ми-ци
членувано ече-ми-ци-те
бройна форма ече-ми-ка
звателна форма