ЕФЕНДИ

Речник на българския език

ефѐнди съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ефѐндита, м. ист. В Османската империя — в обръщение или при учтиво назоваване на мъж (след името или титлата): господин.

Грешни изписвания (3)

  • ефенде
  • ифенде
  • ифенди

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ефен-ди
членувано ефен-ди-то
мн.ч. ефен-ди-та
членувано ефен-ди-та-та