ЕТЪРВИН

Речник на българския език

етъ̀рвин прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • етървен
  • итървен
  • итървин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. етър-вин
непълен член етър-ви-ния
пълен член етър-ви-ни-ят
ж. р. етър-ви-на
членувано етър-ви-на-та
ср. р. етър-ви-но
членувано етър-ви-но-то
мн. ч. етър-ви-ни
членувано етър-ви-ни-те