ЕТЪРВА

Речник на българския език

етъ̀рва — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. етъ̀рви, ж. Съпругата на един брат по отношение на съпругата на друг брат. Моята етърва. Те са етърви.
прил. етъ̀рвин, етъ̀рвина, етъ̀рвино, мн. етъ̀рвини. Етървиното ми дете.

Грешни изписвания (3)

  • етървъ
  • итърва
  • итървъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. етър-ва
членувано етър-ва-та
мн.ч. етър-ви
членувано етър-ви-те
звателна форма —

Връзки