ЕТИЧЕН

Речник на българския език

етѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. ѐтика

Грешни изписвания (3)

  • етичин
  • итичен
  • итичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ети-чен
непълен член етич-ния
пълен член етич-ни-ят
ж. р. етич-на
членувано етич-на-та
ср. р. етич-но
членувано етич-но-то
мн. ч. етич-ни
членувано етич-ни-те