ЕТИМОЛОГ

Речник на българския език

етимоло̀г съществително име, мъжки род (тип 15a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • етемолок
  • етемулок
  • етимолок
  • етимулок
  • итемолок
  • итемулок
  • итимолок
  • итимулок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ети-мо-лог
непълен член ети-мо-ло-га
пълен член ети-мо-ло-гът
мн.ч. ети-мо-ло-зи
членувано ети-мо-ло-зи-те
бройна форма ети-мо-ло-зи
звателна форма