ЕТИЛ

Речник на българския език

етѝл — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В химията — едновалентен въглеводороден остатък, който не съществуа в свободно състояние.
прил. етѝлов, етѝлова, етѝлово, мн. етѝлови. Етилов алкохол.

Грешни изписвания (1)

  • итил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. етил
непълен член ети-ла
пълен член ети-лът
мн.ч. ети-ли
членувано ети-ли-те
бройна форма ети-ла
звателна форма —

Връзки